Колелото е неизменна част от живота на хората.
Велосипедът се ползва за придвижване, за забавления, за тренировка и добър тонус, за екстремни преживявания и споделени мигове с приятели.
В зависимост от стила на каране и потребностите на велосипедистът, колелата могат да се разделят на три основни вида: планински, градски и шосейни велосипеди.
Това са основните три вида велосипеди, които масово използваме и виждаме в ежедневието си.

Градските велосипеди са практични,леки и опростени за лесно придвижване през забързаните градски улици.

Шосейните велосипеди са максимално олекотени, с тънки гуми за по-малко съпротивление с трасето.Кормилото е завито и е с няколко позиции за хващане, за улеснение на водача по време на дълги преходи и маршрути.

Планинските велосипеди са най-разпространени и универсални,за това ще наблегнем на техните характеристики.

All Mountain или както ние ги наричаме с общо наименование "планински велосипеди".
Това са най-разпространените и предпочитани велосипеди за обикновено, любителско каране, те не са пригодени и не са подходящи за състезания или за екстремно каране.
Това са колела, които позволяват най-разнообразно каране;да изкачвате сериозни височини на собствен ход, да карате надолу по тежки наклони, да карате по технични терени и трасета, да скачате от малки и средни скокове, а ако карате по-кротко и спокойно, планинските велосипеди осигуряват повече комфорт и удобство при различните разновидности на избраните терени.Като заключение, планинските велосипеди могат да бъдат определени като универсални колела, с които човек може да кара по няколко различни начина и по различни терени.Ако сте любители и обичате разнообразното каране, то определено този тип колела ще Ви харесат.

Основни части на велосипедите:

Курбели:

Курбелът, най-елементарно казано са педалите на велосипеда.Закрепва се за оста на средното движение и предния венец и представлява квадратен блок.

Средно Движение:

Средно движение - това са капсуловани лагери, които осигуряват въртенето на курбелите и връзката между тях и рамката.

Венци:

Предните венци са с различна големина, която се определя чрез броя зъбци по тях. Малкият венец обикновено е с 22 зъба, но може да и с 24, 26 или дори 28 зъба. Средният венец е с 32 до 28 зъба, а големият достига до 48 зъба.Класическият планински велосипед е с три венеца отпред.

Задните венци, биват 6, 7, 8 или 9 броя - като ги умножите по броя на предните венци, получавате броя на скоростите.

Спирачки:

Основно може да разделим спирачките на дискови и за капли(V-Brake).
Най-масово се използват V-образните спирачки. Те са леки и ефективни, много лесни за поддръжка и значително по-евтини от дисковите.
Технологията им на работа е проста, но надеждна-при натискане на спирачката две накладки се допират в каплата и чрез триене забавят движението на колелото.
Дисковите спирачки от своя страна се разделят на два вида: хидравлични и механични.
Хидравличните се състоят от диск, спирачен апарат, маркуч и лостче с резервоар. Те използват специален вид масло за предаване на усилието. Това са най-добрият и надежден вид спирачки до момента.Единственият им недостатък е по-скъпата им поддръжка.
Механичните спирачки предава усилието чрез жило.Подобно на V-Brake спирачките,механичните притискат диска и чрез триене колелото забавя движението си.
От тази гледна точка,разлика между механичната, дискова спирачка и V-Brake спирачката няма, освен ,че механичната не се влияе от това дали каплата е крива.

Видове Вилки:

По своята същност вилката представлява свързващият елемент между кормилото и гумата.
Вилката може да е твърда или амортисьорна.

Амортисьорната вилка може да са няколко вида; с пружина, маслен с пружина и въздушни амортисьори.

Пружинените амортисьори не могат да бъдат объркани,представляват спираловидна пружина,която осигурява сгъването и разгъването на окачването в рамките на определен ход.

Маслен пружинен амортисьор; Този тип амортисьорна вилка се използва при по-скъпи модели велосипеди.За отличната работа на пружината, амортисьорът разполага с масло за забавяне и смазване на пружината, това прави действието и по-плавно. Принципът на работа е следния - има един затворен обем с масло и движещо се в него бутало. Буталото разделя обема на части и имат специални клапи. При сгъването на вилката маслото преминава от едната половина в другата, но тъй като дупката на клапата има определена пропускливост, преминаването на маслото става по-бавно, отколкото е скоростта на сгъване на пружината, поради което получава забавяне. Същият процес се повтаря при разгъването на пружината.Този тип амортисьори имат възможност за регулиране на клапите.

Въздушни амортисьорни вилки; те работят на принципа на въздушната възглавница.Разполагат с камери с въздух под налягане и подвижно бутало, при натиск буталото избутва въздуха в камерата и увеличава налягането така амортисьора се сгъва. След това налягането избутва буталото обратно, когато натоварването е преминало и амортисьора се разгъва до първоначална позиция.

Маслените с пружина и въздушните амортисьори имат възможност за регулация и заключване.Регулирането може да е външно, посредством "копчета", които са вградени в капачките или вътрешни, които могат да бъдат регулирани при отваряне на вилката.
Също така на регулация подлежат ходът на вилката, компресия при сгъване, колко да е втвърдяването на хода на вилката, натягане на камерите на пневматичните пружини.Всички тези операции зависят от начина по който искате да усещате велосипеда и от начина Ви на каране.

Не на последно място ще обърнем внимание на задния амортисьор.

Задните амортисьори може да се разделят на метален, пружинен и на пневматичен, газов амортисьор.

Метално пружинен лесно може да се разпознае, със сравнително тънък шиш, който влиза в тялото на амортисьора и е обгърнат от натегната пружина.

При пневматичните дизайнът е телескопичен, при тях тялото на амортисьора влиза в така наречен въздушен кожух.Въздушните амортисьори са много леки, което придава допълнителен комфорт и удобство на ползвателя.